ПОЛЯРНО СИЯНИЕ

Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.

Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.

Полярните сияния възникват на височина 90-130 км над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160км и ширина на фронта 4 800км.

Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активност.

На всеки 11 години активността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни.Aurora Borealis – буквално преведено от латински означава “червената зора на севера”. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо.

Географското разпределение на полярното сияние показва, чеМагнитно поле на Земята появата му е най-често в областите около северния и южния магнитни полюси на Земята.

През 1954 г. полярното сияние било наблюдавано във Варна. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на Големия пожар, унищожил Лондон през 1666 г. През 1941 г., по време на Втората световна война, полярно сияние в небето над Вашингтон предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.

МАТЕРИАЛЪТ Е ОТ УИКЕПЕДИЯ

ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ

Северните сияния – естествените фойерверки на природата