Защо да си направим родословно дърво?

В съвременното общество сме свидетели на нарастнала враждебност и отчуждение между деца и родители. Все по-често децата упражняват агресия не само върху връстниците си, но и върху възрастните в това число и родителите си. Къде е разковничето на проблема? Има ли причини? Има ли решение? Може би… 
 

 

 

                В моето детство имаше режим на тока. В такива вечери сядахме с родителите ми пред запалената свещ и разглеждахме стари чернобели снимки. Те ни разказваха истории от своето детство и спомени от своите родители, баби и дядовци. Итака, това неудобство, което в наши дни бихме ругали, се превръщаше в нещо интимно, семейно, споделено и уютно. Запалената свещ, също като пламъчето от клечките на малката кибритопродавачка, събуждаше спомени, които ни отнясяха в друго време и преживявахме събития, в които участваха нашите предтечи. Знам, че сега ще се изсмеете и иронично и ще си помислите: „Тази госпожа вероятно предлага режим на тока, като начин за справяне с агресията…!? Що за хумор?” Неее!!! Макар, че преди няколко дни имаше авария, нямахме ток и ако щете ми вярвайте това бе най-забавното време в моето семейство…))). Но сега се забавляваме с нещо друго. 

Нарича се РОДОСЛОВНО ДЪРВО. Отдавна съм запаметила в „Предпочитани” адреса на един сайт, в който може да създадете своето семейно дърво, дори да си направите семеен блог или сайт, да си изтеглите безплатен софтуеър и много други функции, но го бях забравила. И ето, че преглеждайки папките попаднах на него. Така се зароди идеята, а после забелязах ентусиазма в моите наследници и промяната. Имам син тинейджър и дъщеря второкланичка. Напоследък забелязвам отдръпване на сина ми от семейството. Все по-често предпочита сбирките с приятели и отклонява семейни мероприятия. Знам, че това е нормално и все пак, в днешно време е тревожно. Новините ни обсипват с информация за инцидетнти с младежи свършили трагично. Родител съм и се тревожа. Може би повече от нормалното и необосновано, но все пак… Та …Показах сайта на съпруга си. Като на шега започнахме да градим дървото . Ето, че зад гърба ни се увиси малката ми дъщеря и каза: „А къде са снимките?”, започнахме да издирваме снимки и естествено опряхме до мнението на тинейджъра. Изгледа ни снизходително и седна важно на компютъра („за малко, защото нямам време”), но ровенето в папки и файлове се оказа забавно преживяване. Замисляли ли сте се, колко снимки правите? Колко често ги преглеждате с децата си? Аз правя много снимки, но ги преглеждам…., може би след поредната екскурзия – един или два пъти, когато трябва да покажа нещо на приятел или когато реша да почистя компютъра. Седят си и мухлясват във файловия архив или на дискове - забравени моменти от нашия живот, а са толкова свежи, мили и приятни. И така изплуваха спомени, разкази, времето спря…и бяхме заедно. Синът ми забрави защо е бързал, дъщеря ми кокореше очи и гледаше учудено, а ние разказвахме…, докато съпругът ми не рече:”Ще вечеря ме ли?”. Беше тъмно, но никой не бе станал да запали лампите, светеше само екрана на компютъра, откойто ни гледаха лицата на нашите далечни родственици, подредени в родословно дърво. Обстановката напомняше за детството ми… „Хайде – казах- утре ще продължим”, запалих лампата и развалих магията. На следващият ден синът ми ме попита: „Мамо, ще работим ли по дървото?”, отвърнах: „Добре!”, тогава се обади детско гласче изпод масата: „А, не! Довечера, когато се стъмни…”. Засмях ме се всички, а вечерта продължихме. И понеже непомнехме някои неща, трябваше да попитаме родителите си, а те своите или поне тези, които са живи, и така започнахме едно семейно хоби, което явно няма край…Обикаляме родственици, разпитваме... и най-интересното е тинейджърът не отлага мероприята, а участва с интерес. Сега е сезонът на отпуските. Това е моето предложение за една приятна и пълноценна отпуска. СЪЗДАЙТЕ СВОЕТО РОДОСЛОВНО ДЪРВО НАЧАЛНА СТРАНИЦА И РЕГИСТРАЦИЯ - започнете от тук. ИЗТЕГЛЯНЕ НА СОФТУЕЪР