Проф. Д.Чавдаров: Агресивната среда ражда насилници

ОРИГИНАЛ

Нарастващото насилие сред младежите и децата е общопризнат факт. Несъвзели се от един потресаващ инцидент, научаваме за нов... Стигна се дотам и ваденето на кръста на Йордановден за някои участници да се превърне от състезание с дълбоко символичен смисъл в обикновено сбиване.
И пак се питаме - защо се стигна дотук и безсилни ли сме като родители, педагози, общество?

Има ли белези, по които можем да разпознаем потенциален агресор? Има ли наследственост при агресивното поведение?

Предлагаме ви мнението на един от най-авторитетните наши експерти, невролога проф. Димитър Чавдаров. Той е автор на книгата „Агресията – от двигател на прогреса до бруталното насилие”.



Агресията има инстинктивна природа. Тя е вродено и неотменимо качество на по-висшите живи същества, което гарантира борбата за съществуване и оцеляване. Биологичният смисъл на агресията е свързан с напредъка на човечеството. Но това е само едната страна на медала. Проблемът е в другата, тъмната страна, на която все по-често ставаме свидетели: целенасочено разрушително поведение в разрез с нормите и правилата в обществото. Агресията е многолика – тя може да бъде вербална, физическа или индиректна – напр. манипулативно поведение, интригантстване, разпространяване на лъжи и клевети.

Кои фактори превръщат едно дете в бъдещ агресор?
Най-агресивните деца и младежи се формират, когато са малтретирани и натрупват личен опит от злобни и заядливи постъпки. Пренебрегнатите, занемарените и стресираните деца, прекарали травматичен стрес, се превръщат често в жестоки и безпощадни насилници.

Освен тези социални фактори има ли и чисто физиологични, които влияят за възникване на агресивно поведение?
По принцип, за да има насилствена или агресивна реакция, е необходимо да се задейства т.нар. невронална верига между няколко мозъчни области, защото в мозъка няма строго локализиран център на агресията. Но в този кръг на възбуда участието на мозъчната кора е незначително. Нарушенията в регулиращата роля (и възпиращата роля) на мозъчната кора се наблюдават след стрес, след редица заболявания, след прием на хормони, алкохол, някои лекарства, наркотици. Тези фактори променят продукцията и нормалните съотношения между невромедиаторите (специфични вещества, чрез които се предават нервните импулси). Например отделеният под описаните въздействия хормон адреналин има продължително действие, което значи нисък праг на възбудимост. А това води до реакции с драматични последствия дори и при незначителен външен дразнител.

Има ли наследственост при агресивното поведение?
Напоследък се установи известна наследствена предразположеност към агресия. Но трябва да е ясно, че дори наследствено обременените лица, отглеждани в неагресивна среда, не развиват поведение на насилник.

Има ли белези, по които можем да разпознаем потенциален агресор?
Една от най-съществените особености на насилниците е чувството им за изолация и усещането, че не са обичани. Предупредителни белези за потенциални насилници са възхищение и копиране на примери за насилие; често използване на закани и заплахи; трудно контролиране на чувствата, особено на тревожност и гняв; самоизолация от колективни занимания; трайно съзнание, че не са уважавани; проблеми с дисциплината и незачитане на авторитети; незачитане на чувствата и правата на другите.

Възможно ли е агресията да се изкорени?
Това може да стане само в детската възраст. По-късно може да бъде порицана, затруднена или наказана, но не и изкоренена. Затова е много важна превенцията на насилието. А тя започва още с бременността – доброто физическо и психическо здраве на бъдещата майка е гаранция за правилното развитие и на плода. След това критичен е периодът на предучилищната възраст. Тогава се създават модели, навици, умения и норми за самоконтрол.

Има ли народопсихологични черти при нас, които засилват агресията?
Най-пряка връзка с агресията има простащината. Простакът е нахален, самонадеян и нагъл, често налага своите желания при пълно незачитане на правата на другите. А днес простакът е във възход, той е съчетание на скромен интелект, лошо възпитание и непокрити амбиции. За съжаление замогнали се простаци стават предмет на медийно героизиране и модел за подражание, а това ги възпроизвежда в следващите покоения.