Как да възпитаваме самочувствие у детето

ОРИГИНАЛ

Група момчета, приблизително еднакви на възраст, шумно играеха в градинката. Към тях плахо се приближи новодошло и помоли да се включи. Лидерът на групичката категорично му отказа и то се оттегли с наведена глава. Седна на пейката и се замисли. Личеше, че няма достатъчно самочувствие, за да си издейства приемане от тайфата.

Психолозите установяват, че за да се чувства добре, човек трябва да задоволи своите физиологични потребности – да има достатъчно храна, вода, въздух, движение, подслон, здраве. Когато тези първични потребности бъдат удовлетворени, личността се насочва към по-висшите психологически потребности – да се радва на сигурност, обич, оценка, общуване със себеподобните.

На трето място идват духовните потребности – да опознаваме другите духовни същества (най-висшето от които е Творецът) и да общуваме с тях.

От удовлетворяването на тези нужди човек се чувства доволен или неудовлетворен и изгражда мнение за себе си, което включва и оценката на другите за него. Така най-кратко може да се определи самочувствието.

При формирането си самочувствието може да се насочи в две нежелателни посоки. То може да бъде твърде високо или твърде ниско.

Повишеното самочувствие се изразява в егоизъм, самонадеяност, самодоволство, самохвалство, нахалство. Такива хора не будят доверие и рано или късно другите започват да ги отбягват.

Твърде ниското самочувствие също поставя личността в неизгодна позиция. То се изразява в страхове, нерешителност, необщителност, прекалена амбициозност, липса на инициативност, мнителност, самоунижение. В резултат човек стига до депресия, агресия или автоагресия.

Формирането на самочувствието започва от самото раждане и към четвъртата-петата година е вече вкоренено. Затова е важно още от детска възраст то да се изгражда положително, уравновесено и въз основа на реалните възможности на детето.

Естествената среда за този процес е семейството. Всяко друго обкръжение може да оказва специфично негативно въздействие, примери за което има в домовете за деца, лишени от родителска грижа.

В какви насоки биха могли да работят родителите?

Определете вида самочувствие у детето
Наблюдавайте детето в различни ситуации: у дома, на гости, при игра. Отбелязвайте си неговите реакции и предпочитания. Вслушвайте се във впечатленията му от някоя случка или гледан филм. Контактно или срамежливо се държи? Как реагира при агресия от други деца?

Детето с твърде ниско самочувствие е плахо и несигурно в контактите. То е срамежливо, обикновено отстъпва, бързо се разплаква. Често търси помощ и се изказва негативно за себе си („не знам, не искам, не мога, грозен съм, глупав съм...”).

Детето с нереално високо самочувствие е упорито и обича да се хвали. То не търпи забележки, преувеличава способностите си или подчертава участието си. Понякога се държи по-агресивно и нетолерантно от другите.

Наблюдавайте тези тенденции и ще се ориентирате дали самочувствието на вашето дете има нужда от корекция или е в здравословни граници.

Анализирайте своето въздействие
Въздействието на родителите върху поведението на детето е огромно. Невинаги обаче то е положително. Самочувствието на детето до голяма степен зависи от това на родителите и от ценностната система в семейството.
Ако самочувствието в семейството се гради на материални придобивки, това ще се отрази на детето. Но ако се ценят предимно духовните качества, детето ще приеме тях.

Какво е вашето влияние? Ако поощрявате постиженията му, неговото самочувствие ще се повишава. Ако наблягате най-вече на грешките, недостатъците и неудачите, то ще се потиска.

В случай че установите твърде ниско или нереално високо самочувствие у детето си и прецените, че вашият подход е неподходящ, имате възможности за промяна.

Какво можете да сторите?

Изразявайте любовта си по осезаем начин
Никой не се съмнява, че обичате детето си. Въпросът е как го изразявате.

В книгата си „Детето, как да го обичаме истински” д-р Рос Кембъл отбелязва, че с поведението си децата негласно питат родителите си дали го обичат. Отговорът на този въпрос е най-важното нещо в техния живот. Може да ги обичате много силно, но не забравяйте, че децата възприемат любовта ви предимно чрез действията ви.

Любовта си можете да изразявате чрез думи и с поглед. Не изпускайте шанса да гледате детето си в очите, когато разговаряте. Отдавайте му съсредоточено внимание и го изслушвайте.

Важни са и физическите контакти: разрошване на косата, прегръдка и целувка (при по-малките) или потупване по рамото, по коляното и по гърба (при по-големите).

Помогнете на детето да изгради положително мнение за себе си
Затрудненията идват, когато детето започне училище. Там може да се сблъска с присмеха и подигравките от съученици. Причината може да се крие във външния вид (ръст, очила, коса, пълнота или слабост, облекло), в способностите (говор, интелект, етикет), в социалния статус, в етническата принадлежност.

Обкръжението влияе силно емоционално на себеоценката на ученика. Има различни начини да се преборите с тези въздействия. Може да се наложи да отдръпнете детето от групата или да поговорите с инициаторите на отрицателния етикет.

Същевременно помагайте на детето да си изгражда положително мнение се себе си. Вдъхвайте му вяра в добра ценностна система, насърчавайте го да приема физическите си особености с достойнство. Поощрявайте стремеж за отличен успех. Насочвайте силите и възможностите му в конкретна област, за да успява там, където подигравките на съучениците му нямат значение.

Недостатъкът може да крие специални възможности и дори предимства. Например ако подигравките са свързани с високия ръст, започнете тренировки по волейбол или баскетбол. Ако детето има говорни проблеми, тогава заедно потърсете кои известни личности са страдали от подобен недостатък. Изследвайте биографиите им и насърчете детето да напише съчинение за живота на такъв човек.  

Така детето ще развие себеуважение и ще помни, че неговият недостатък може да крие реален потенциал. Безпокойството ще намалее и самочувствието на детето ще се уравновеси.

Открийте най-добрия път

Дотук говорихме за удовлетворяването на психологическите потребности. На едно по-дълбоко ниво обаче човек се нуждае от устойчиво самочувствие и в своето духовно развитие. Това може да стане, когато той опознае себе си през очите на Създателя.

Като образ и подобие на Бога всеки човек е уникален. Вдъхнете на вашето дете убеждение, че е неповторимо и ценно. Бог обича човека с безусловна любов. Това е причината да изпрати
Иисус Христос. Той възстановява прекъснатата връзка между човека и Бога. В Библията се казва: „Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот.”  

Бог действително ви обещава вечен живот. Според апостол Павел тъкмо това знание може да ви дава сигурност, бъдеще и надежда, „ако продължите да стоите във вярата твърди и непоклатими и не се отклоните от надеждата, която ви даде благата вест”.

Колкото повече децата ви наблюдават поведението, благословенията и успехите ви, толкова повече вашето здравословно самочувствие ще се предава и на тях. А какъв по-добър подарък можете да им дадете за тяхната бъдеща зрелост?